За д-р Светослав Тодоров неврохирургията не е просто професия – тя е избор, при който една грешка може да промени човешки живот, а една правилна ръка да го върне. Именно така започва неговият път в медицината – с думите на първия му учител по неврохирургия д-р Недев: „Орлов поглед, сърце лъвско и ръце на лейди“.

Тогава младият лекар застава пред човек, от когото изпитва огромен респект. За д-р Недев два от критериите са налични. Задава единствения въпрос, на който не може да се отговори с поглед: има ли лъвско сърце?

Отговорът идва не с думи, а с годините.

Неврохирургията изисква концентрация, прецизност и смелост, но зад професионалните умения стои и нещо много по-човешко – способността да съпреживяваш. За д-р Тодоров всеки пациент е важен. Всеки носи своята болка, своя страх и своята надежда.

Особено силна е тази емоция, когато пациентът е дете.

Тогава емпатията става още по-голяма, а границата между професионалната дистанция и човешкото съпреживяване става почти невидима. Д-р Тодоров не посочва един конкретен случай, който да го е променил. Защото, по думите му, именно всички пациенти и всички срещи с тях изграждат човека и лекаря.

И докато медицината изисква максимална концентрация, музиката му дава друг начин да преживява света.

„Ако си дал“ на Емил Димитров, песен от неговата музикална петорка – която го връща към една важна лична равносметка: колко сме готови да дадем от себе си и да помогнем на другия. Да бъдем искрени, да не живеем от чуждата слава и да постигаме сами целите си.

Да дадеш има особено значение за човек, чиято професия ежедневно е свързана с живота на други хора.

Но лекарят не притежава магически бутон, с който да изключи работата след края на дежурството. Д-р Тодоров признава, че този баланс трудно се постига. Мислите за пациентите остават, дори когато болничната врата вече е затворена.

А именно тук се появява опасността от прегаряне.

Затова балансът между професионалния и личния живот не е лукс, а необходимост. Защото лекарят също е човек – с граници, емоции и нужда да възстанови силите си.

Професията обаче му е дала и най-важния урок за живота: здравето и животът са най-големите човешки блага.

Когато човек е здрав и способен, пред него стоят перспективи. Амбициите имат смисъл, плановете имат посока, а финансовите възможности изглеждат значими. Непосредственият сблъсък със смъртта променя тази подредба за секунди.

Тогава всичко излишно отпада.

Остава животът.

И именно защото всекидневно вижда колко крехка може да бъде границата между живота и смъртта, д-р Тодоров казва, че цени още повече човешкото здраве и самия живот.

А музиката му помага да не забравя човека зад лекарската престилка.

Още от малък той е привлечен от нея и дори изпълнява фолклорна музика. С времето тя се превръща в нещо повече от интерес – в начин да преминава през трудни моменти.

Днес музиката е част от биографията му.

В неговия репертоар има две песни, родени именно на границата между медицината и музиката – „Един живот“ и „Секундата е много“. Втората е дует с изпълнителката Ники, която го кани да стане част от проекта, събрал медицински таланти.

Текстът е на Анастасия Димитрова – медицинска сестра от Бургас. Музиката е на Ники, а аранжиментът е дело на медика Ивайло.

Получава се песен, която д-р Тодоров определя като подарък – записана през март тази година и представена на рождения му ден.

Но подаръкът не остава само за него.

Песента е приета изключително добре и поражда топли чувства сред медицинското съсловие. А зад нея стои и една по-голяма надежда – „Секундата е много“ да се превърне в своеобразен химн на лекарите за 7 април и 19 октомври.

Защото лекарите заслужават уважение.

И може би точно това е най-силната връзка между двете му светове – медицината и музиката. Едната се опитва да спаси живота, а другата му дава смисъл, емоция и човешки глас.

А между тях стои онова изречение, с което преди години започва всичко:

Орлов поглед. Лъвско сърце. Ръце на лейди.

И една професия, в която понякога една секунда наистина е много.

Чуйте предаването „Inside MY 5“ тук: