Как звучи градът, който не притиска хората с бетон, а им дава въздух, зелени пространства и сигурност. В „Inside MY 5“ ви срещаме с човек, който повече от две десетилетия гледа на Бургас не просто като на град, а като на пространство с характер, памет и бъдеще. Наш гост е арх. Събин Попов – председател – втори мандат – на регионалната колегия на КАБ в Бургас. Архитект, който има професионален поглед към начина, по който градът се променя и развива. Говорим за предстоящи събития и инициативи, свързани с архитектурата и за възможностите морският град да бъде все по-силно разпознаваем в архитектурата и на академично ниво.
„Inside MY 5“ винаги търси и човека зад професията. Музикалният избор на арх. Събин Попов изненадва приятно – мелъди рок от Скорпионс, неочаквани Гумени глави – предците на българския рап. И накрая – Пламен Ставрев! Бургазлията, чиято музика сякаш носи самия град – малко ветровит, малко солен, но винаги истински.

– Кога за първи път разбрахте, че архитектурата е вашето призвание?

– Още от малка възраст обичах да играя с конструктори – строях сгради. И когато не бях навън – защото тогава много се играеше навън, почти не се прибирахме – непрекъснато рисувах къщички. Измислени. От мен.

Моите студентски години бяха в края на 80-те и началото на 90-те години, когато бяха промените. Най-известната песен тогава бе „Вятърът на промяната“ – незабравима – на Скорпионс.

– Като председател на регионалната колегия на КАБ в Бургас, кое е най-голямото предизвикателство пред гилдията?

– Като неин председател, във втория ми последен мандат, развивам широка дейност.
За следващата година сме планирали второ издание на Фестивала на архитектурата. Предходното беше преди пет години.

Ще съберем архитекти от цялата страна, като действаме и в посока на международно участие.
Ако Бургас стане Международна столица на културата през 2032 година, тогава ще бъде и третото издание на фестивала.

Амбицията ми е Бургас да стане център на архитектурата.

Ще затворим цикъла на обучение по архитектура, който започва още от най-ранна детска възраст в едно частно училище в Бургас, продължава със Строителния техникум.

В Бургас се изгражда нова сграда на Съюза на архитектите, в която ще бъде разположен национален и международен център за квалификация и преквалификация.

Амбицията ми е – разговарял съм и с кмета Димитър Николов по темата – да отвори врати висше учебно заведение – филиал, по специалността.

Така ще можем да затворим кръга на обучението по архитектура. А архитектурата не е просто обучение – тя е стремеж към красивото, към мечтата за хармония.

– Архитектурата и музиката имат нещо общо. И двете си служат с пропорции и пространство. Коя песен ви зарежда, когато имате труден ден или важен проект?

– Гьоте е казал, че архитектурата е застинала музика.

Когато имам тежък проект, трябва да подредя мислите си. Тогава ми трябва някаква перфектна композиция, която да е фон, но и да не ми пречи.

В такива моменти слушам класическа музика – обичам валсовете на руските композитори.

Мога да творя и на Pink Floyd. Зависи от настроението.

– Има ли достатъчно диалог между архитекти, институции и граждани? Ако трябва да облечете тези отношения в мелодия, как би звучала?

– Този диалог винаги е много сложен. Стремим се да го опростим.

Не винаги е в равноделен тактов размер. Обикновено е в неравноделен.

Често прилича на класически джаз – като импровизация на Дейв Брубек от 60-те години – много подхожда на тези отношения.

От едната страна са институциите, които гледат закони, разпоредби, параграфи. От другата страна са гражданите, които искат комфорт и нещо повече.

А ние, архитектите, се опитваме да сглобим и съберем всичко на едно място. И да вървим напред.

– Архитектурата създава средата, в която живеем. Какъв град искате да оставим след себе си? И има ли песен, която свързвате единствено и само с Бургас?

– Искам да оставим на нашите деца град, който не притиска хората с бетон, а им дава въздух, зелени пространства и сигурност.

Бургас има един особен ритъм, който се движи от морето, от вятъра.

Бургас е богат с хората си на изкуството – художници, скулптори, музиканти, певци, артисти, писатели. Няма да изброявам всички, за да не забравя някой.

Свързвам го с гласа на Пламен Ставрев. В неговата музика има един такъв солен вкус и спокойствие, каквито притежава и Бургас. В съзнанието ми нахлува песента „Лятото“.

Преди години в Бургас имаше клуб на културните дейци. Искам отново да се създаде такъв клуб. Да се намери място – на което да се събират хората на културата и изкуството, за да могат да общуват.

Чуйте разговора с арх. Събин Попов в „Inside 5“ – по Glarus Retro FM, 90.5 FM.